Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кътен

[ˈkɤtɛn]

кътен значение:

Какво е кътен? Който се намира навътре в устата (за зъб); моларен.

1. (анатомия) Който се намира навътре в устата (за зъб); моларен.
2. (архаично/диалектно) Който се намира в ъгъла или в най-вътрешната, скрита част на помещение или двор.
Ударение
къ̀тен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
къ-тен
Род
мъжки
Мн. число
кътни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кътен

(анатомия)
  • Лекарят трябваше да извади разваления кътен зъб.
(архаично/диалектно)
  • Тя се сви в една кътна стаичка.

Синоними на кътен

Антоними на кътен

Как се пише кътен

Грешни изписвания: кътан, катен
Пише се с 'ъ' в корена (проверка с думата 'кът') и променливо 'я'/'е' в наставката (тук '-ен').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кѫтъ
Произлиза от съществителното 'кът' (ъгъл, вътрешна част) + наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кътен зъб

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.