къщъ

мн. къ̀щи, ж.

1. Сграда, постройка, в която живеят хора, обикн. едно семейство. Виждаха се къщите на селото. По тази улица има хубави къщи. Строя къща. Правя къща. Живея в къща.
2. Прен. Жилище, квартира, дом. Нямам къща над главата си. Искам да осигуря къща за детето си.
3. Прен. Уреждане, подреждане, обстановка в жилище на едно домакинство. Разкошна къща. Къщата блести от чистота.
4. Прен. Вещите, както и членовете на едно домакинство. Обраха им къщата. Изнасяме къщата, местим се в друго жилище. Целите къщи се изнасят на морето през август. Весела къща.
5. Прен. Предприятие. Търговска къща. Издателска къща. Модна къща.

+прил. къ̀щен, къ̀щна, къ̀щно, мн. къ̀щни. Къщна работа. Къщни проблеми.
същ. умал. къ̀щичка, мн. къ̀щички, ж.
* Въртя къща. — Домакинствам и ръководя семейство.
* Вдигам/вдигна къщата на главата си. — Вдигам голям шум, създавам суматоха, паника, безредие.
* Къщно пиле/гърне. — Човек, който стои много време вкъщи; не ходи никъде.