Dumite-BG – онлайн речник за българския език

лаборантка

[ɫɐboˈrantkɐ]

лаборантка значение:

Какво е лаборантка? Женска форма на лаборант; специалистка, която работи в лаборатория, обикновено като помощник на научен сътрудник, лекар или преподавател, и извършва техническите дейности и анализи.

1. (професии) Женска форма на лаборант; специалистка, която работи в лаборатория, обикновено като помощник на научен сътрудник, лекар или преподавател, и извършва техническите дейности и анализи.
Ударение
лабора̀нтка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ла-бо-рант-ка
Род
женски
Мн. число
лаборантки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лаборантка

(професии)
  • Главната лаборантка взе кръв за изследване.
  • Тя работи като химия лаборантка в завода от десет години.

Как се пише лаборантка

Грешни изписвания: лаборанка, лъборантка, лабурантка, лаборънтка
Думата се пише с т (лаборантка), тъй като произлиза от мъжки род 'лаборант'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:laborans
От латински 'laborans' (работещ) през немски 'Laborant' или руски 'лаборант'. Наставка '-ка' за женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • медицинска лаборантка
  • химична лаборантка
  • рентгенова лаборантка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.