ламтя
[ɫɐmˈtʲa]
ламтя значение:
Какво е ламтя? Изпитвам силно, неудържимо желание да притежавам нещо; алчнея.
1. (пряко / преносно) Изпитвам силно, неудържимо желание да притежавам нещо; алчнея.
- Ударение
- ламтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- лам-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на ламтя
(пряко / преносно)
- Той цял живот ламти за богатство и власт.
- Не бива да ламтим за чуждото.
Синоними на ламтя
Антоними на ламтя
Как се пише ламтя
Грешни изписвания: ламта, лъмтя
Глаголът е от II спрежение и завършва на -я в 1 л. ед.ч. (ламтя) и на -ят в 3 л. мн.ч. (ламтят).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:неясен
Вероятно звукоподражателен произход или свързано с 'ламя' (митологично същество, известно с ненаситност) и диалектното 'лапам' (ям бързо).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ламтя за пари
- ламтя за власт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
