Dumite-BG – онлайн речник за българския език

лангобард

[lan.go.'bart]

лангобард значение:

Какво е лангобард? Представител на древногерманско племе, което през VI век нахлува в Италия и основава свое кралство (Ломбардия).

1. (история) Представител на древногерманско племе, което през VI век нахлува в Италия и основава свое кралство (Ломбардия).
Ударение
лангоба'рд
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лан-го-бард
Род
мъжки
Мн. число
лангобарди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лангобард

(история)
  • Лангобардите оставят трайна следа в историята на Северна Италия.
  • Вождът на лангобардите Албоин превзема Павия.

Синоними на лангобард

Как се пише лангобард

Грешни изписвания: лонгобард, лънгобард, лангубард, лангобърд
Пише се с а в първата сричка (лангобард), съобразно етимологията (lang - дълъг).

Етимология

Произход:Латински/Германски
Оригинална дума:Langobardus
От латинското 'Langobardus', произлизащо от прото-германското *Langbart (дълга брада).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.