Dumite-BG – онлайн речник за българския език

лисичар

[lisiˈt͡ʃar]

лисичар значение:

Какво е лисичар? Куче от специална порода, обучено да преследва и лови лисици (фоксхаунд).

1. (Лов) Куче от специална порода, обучено да преследва и лови лисици (фоксхаунд).
2. (Пряко) Ловец, който се занимава предимно с лов на лисици или обработка на лисичи кожи.
Ударение
лисича̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ли-си-чар
Род
мъжки
Мн. число
лисичари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лисичар

(Лов)
  • Глутницата от лисичари бързо надуши дирята в гората.
(Пряко)
  • Старият лисичар познаваше всяка дупка в района.

Синоними на лисичар

Как се пише лисичар

Грешни изписвания: лисичяр, лйсичар, лисйчар, лисичър
Думата се пише с а в последната сричка, съгласно правилата за словообразуване с наставката -ар.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лисица
Произлиза от съществителното „лисица“ + наставката за деятел „-ар“. Думата е образувана на домашна почва за означаване на лице или животно, свързано с лова на лисици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • запален лисичар
  • порода лисичар

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.