лукавичък
[ɫuˈkavit͡ʃɐk]
лукавичък значение:
Какво е лукавичък? Леко хитър, донякъде коварен или притворен (често с отенък на снизхождение или симпатия).
1. (Пряко) Леко хитър, донякъде коварен или притворен (често с отенък на снизхождение или симпатия).
- Ударение
- лука́вичък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- лу-ка-ви-чък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лукавички
Примери за използване на лукавичък
(Пряко)
- Гледаше ме с лукавичък поглед и се усмихваше под мустак.
- Той беше лукавичък търговец, който винаги успяваше да продаде стоката си.
Антоними на лукавичък
Как се пише лукавичък
Грешни изписвания: лукавичак, локавичък, лукъвичък, лукавйчък
Умалителните прилагателни от мъжки род завършват на -ичък, а не на -ичак.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лукав
Умалителна форма на прилагателното *лукав* (от старославянски *лѫкавъ* - изкривен, коварен), образувана с наставката *-ичък*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лукавичък поглед
- лукавичка усмивка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
