Dumite-BG – онлайн речник за българския език

луковитски

[ˈlu.ko.vit.ski]

луковитски значение:

Какво е луковитски? Който се отнася до град Луковит или неговите жители.

1. (география) Който се отнася до град Луковит или неговите жители.
2. (археология) Свързан с откритото край града тракийско съкровище.
Ударение
лу̀ковитски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
лу-ко-вит-ски
Род
мъжки
Мн. число
луковитски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на луковитски

(география)
  • Луковитският край е известен с красивата си природа.
  • Посетихме луковитските пещери.
(археология)
  • Луковитското съкровище датира от IV век пр.н.е.

Как се пише луковитски

Грешни изписвания: луковицки, локовитски, лукувитски, луковйтски, луковитскй
Прилагателното се пише с -тски, запазвайки звука т от корена (Луковит) пред наставката -ски.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:Луковит
Производно от името на град *Луковит* в Северна България с наставка *-ски*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Луковитско съкровище
  • луковитска носия

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.