лумтя
[lumˈtʲa]
лумтя значение:
Какво е лумтя? Горя буйно, със силен пламък и шум.
1. (пряко) Горя буйно, със силен пламък и шум.
2. (преносно) За бузи или лице – червелея силно от горещина, срам или вълнение; излъчвам топлина.
- Ударение
- лумтя́
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- лум-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на лумтя
(пряко)
- Огънят в камината весело лумтеше.
- Печката лумти и стопля стаята.
(преносно)
- Лицето ѝ лумтеше от треска.
- Бузите му лумтяха от срам.
Как се пише лумтя
Грешни изписвания: ломтя
Пише се с у. Свързва се с думата лумвам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:Неясен
Вероятно звукоподражателен произход или експресивна форма, сродна с 'лумвам' (избухвам в пламък) и 'пламтя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- огънят лумти
- бузите лумтят
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
