лунатик
[lunɐˈtik]
лунатик значение:
Какво е лунатик? Човек, който страда от сомнамбулизъм; извършва действия или се движи по време на сън, без да осъзнава това.
1. (медицина) Човек, който страда от сомнамбулизъм; извършва действия или се движи по време на сън, без да осъзнава това.
2. (преносно) Човек, който е силно разсеян, замечтан или действа неадекватно спрямо реалността, сякаш е на сън.
- Ударение
- лунатѝк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лу-на-тик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лунатици
Примери за използване на лунатик
(медицина)
- Като дете беше лунатик и често се разхождаше из къщата нощем.
(преносно)
- Той пресичаше улицата като лунатик, без да се оглежда за коли.
Синоними на лунатик
Как се пише лунатик
Грешни изписвания: лонатик, лунътик, лунатйк
Думата се пише с у в първата сричка, тъй като произлиза от корена луна.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:lunaticus
От латинското 'luna' (луна). В миналото се е вярвало, че пълнолунието причинява периодична лудост или сомнамбулизъм.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бродя като лунатик
- гледам като лунатик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
