лутане
[ˈlutɐnɛ]
лутане значение:
Какво е лутане? Безцелно движение насам-натам; търсене на път без ясна посока.
1. (пряко) Безцелно движение насам-натам; търсене на път без ясна посока.
2. (преносно) Състояние на неувереност, колебание и търсене на правилно решение или житейски смисъл.
- Ударение
- лу'тане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лу-та-не
- Род
- среден
- Мн. число
- лутания
Примери за използване на лутане
(пряко)
- След часове лутане из гората, най-после намериха пътеката.
- GPS сигналът се губеше, което доведе до безсмислено лутане с колата.
(преносно)
- Книгата описва духовното лутане на главния герой.
- След дълго професионално лутане, той откри призванието си.
Синоними на лутане
Антоними на лутане
Как се пише лутане
Грешни изписвания: лутъне, лотане
Пише се с у. Окончанието е -ане, според глаголната основа лут-а.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лутати
От глагола 'лутам се'. Сродно със сърбохърватски *лутати*. Вероятно сродно с корена за 'лют' (див, необуздан) в по-стари тълкувания, или самостоятелен корен за безцелно движение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безцелно лутане
- духовно лутане
- години на лутане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
