лъкатушещ
[ɫɐkɐˈtuʃɛʃt]
лъкатушещ значение:
Какво е лъкатушещ? Който прави завои, извивки; който се движи на зигзаг или следва криволичещ път.
1. (пряко) Който прави завои, извивки; който се движи на зигзаг или следва криволичещ път.
2. (преносно) Който не е постоянен, който се колебае или променя посоката си на развитие.
- Ударение
- лъкату'шещ
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- лъ-ка-ту-шещ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лъкатушещи
Примери за използване на лъкатушещ
(пряко)
- Пред нас се откри гледка към лъкатушещата река.
- Вървяхме по тясна, лъкатушеща пътека в гората.
(преносно)
- Политиката на правителството беше несигурна и лъкатушеща.
- Лъкатушещият курс на валутата притесни инвеститорите.
Синоними на лъкатушещ
Антоними на лъкатушещ
Как се пише лъкатушещ
Грешни изписвания: лакатушещ, лъкатушищ, лъкътушещ, лъкатошещ
Втората гласна е 'ъ' (проверка: лък, лъка). Наставката за сегашно деятелно причастие е '-ещ' след 'ш'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лъкатуша
Сегашно деятелно причастие от глагола 'лъкатуша', който произлиза от 'лъка' (извивка на река) и е свързан с 'лък' (извито оръжие).
Употреба
Чести словосъчетания:
- лъкатушещ път
- лъкатушеща река
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
