Dumite-BG – онлайн речник за българския език

лъстив

[lɐˈstif]

лъстив значение:

Какво е лъстив? Който си служи с ласкателства, за да измами или подведе някого; лукав, лицемерен.

1. (характеристика) Който си служи с ласкателства, за да измами или подведе някого; лукав, лицемерен.
2. (архаично / поетично) Който съблазнява или привлича силно (прелъстителен).
Ударение
лъстѝв
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
лъс-тив
Род
мъжки
Мн. число
лъстиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лъстив

(характеристика)
  • Не вярвай на лъстивия му поглед и сладки думи.
  • Тя се подведе по лъстивите му обещания.
(архаично / поетично)
  • Лъстив глас я мамеше към бездната.

Антоними на лъстив

Как се пише лъстив

Грешни изписвания: ластив, лъзтив, лъстйв
Коренът се пише с ъ (от старобългарската носовка или ер) и съгласна с (от лъст).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:льсть
Произлиза от старобългарската дума 'льсть' (измама, лукавство, прелъстяване). Свързана е с общославянски корен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лъстиви думи
  • лъстив език
  • лъстив поглед

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.