любезничене
[ʎuˈbɛzniʧɛnɛ]
любезничене значение:
Какво е любезничене? Проява на преувеличена, често престорена учтивост или неискрено добро отношение с цел да се спечели благоразположение.
1. (пряко) Проява на преувеличена, често престорена учтивост или неискрено добро отношение с цел да се спечели благоразположение.
- Ударение
- любѐзничене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лю-без-ни-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- любезничения
Примери за използване на любезничене
(пряко)
- Неговото постоянно любезничене пред началника дразнеше колегите му.
- Вместо откровеност, получихме само празно любезничене.
Синоними на любезничене
Антоними на любезничене
Как се пише любезничене
Грешни изписвания: любеснитече, лиубезничене, любезнйчене
Думата се пише с ю в началото и завършва на -ене, тъй като е отглаголно съществително от глагол на -а/-я (любезнича).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:любъ
Отглаголно съществително от глагола 'любезнича'. Коренът е свързан с 'люб' (любов, обич) + наставката '-езен' (като в любезен). Формата описва процеса на извършване на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишно любезничене
- престорено любезничене
- светско любезничене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
