Dumite-BG – онлайн речник за българския език

любовчийка

[lju̟bovˈt͡ʃijkɐ]

любовчийка значение:

Какво е любовчийка? Женат, която е склонна към чести любовни връзки, флиртове или изневери; влюбчива жена.

1. (разговорно) Женат, която е склонна към чести любовни връзки, флиртове или изневери; влюбчива жена.
Ударение
любовчѝйка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лю-бов-чий-ка
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
любовчийки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на любовчийка

(разговорно)
  • В селото я знаеха като голяма любовчийка, която върти главите на ергените.
  • Тя не беше сериозна за брак, а по-скоро вятърничава любовчийка.

Антоними на любовчийка

Как се пише любовчийка

Грешни изписвания: любовчеика, любувчийка, любовчййка, любовчиика
Пише се с ю (любов) и о (в корена). Наставката е -чийка (с ий).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:любов
Образувано от съществителното 'любов' + турския суфикс за професия/склонност '-чия' (в женски род '-чийка'). Смесена българо-турска словообразувателна структура, типична за разговорната реч.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.