любознателен
[ʎubozˈnatɛlɛn]
любознателен значение:
Какво е любознателен? Който изпитва силно желание да научава нови неща, да придобива знания; ученолюбив.
1. (Пряко) Който изпитва силно желание да научава нови неща, да придобива знания; ученолюбив.
- Ударение
- любозна̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- лю-бо-зна-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- любознателни
Примери за използване на любознателен
(Пряко)
- Детето беше изключително любознателно и задаваше въпроси за всичко.
- Тя е любознателен читател, който се интересува от различни научни области.
Синоними на любознателен
Антоними на любознателен
Как се пише любознателен
Грешни изписвания: любознатълен, любознителен, любузнателен, любознътелен
Сложна дума със съединителна гласна о. Пише се с а в корена 'зна' (от зная).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:любя + зная
Сложна дума, образувана от корените на глаголите 'любя' (обичам) и 'зная' (знание), вероятно калка на старогръцки или църковнославянски образци (филоматия).
Употреба
Чести словосъчетания:
- любознателен ум
- любознателен поглед
- любознателен ученик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
