любознателност
[lju.bo.znaˈtɛl.nost]
любознателност значение:
Какво е любознателност? Склонност, стремеж и желание за придобиване на нови знания; ученолюбие.
1. (пряко) Склонност, стремеж и желание за придобиване на нови знания; ученолюбие.
- Ударение
- любозна̀телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лю-бо-зна-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- любознателности
Примери за използване на любознателност
(пряко)
- Детската любознателност е двигател на тяхното развитие.
- Тя проявяваше изключителна любознателност към природните науки.
Синоними на любознателност
Антоними на любознателност
Как се пише любознателност
Грешни изписвания: любознателноста, любознателост, любузнателност, любознътелност, любознателнуст
Думата завършва на наставката -ост. При членуване в женски род, единствено число, не се удвоява т (любознателността).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:любъ + знати
Сложена дума, образувана от корените за 'любов' (обич) и 'знание' (знати). Калка на старогръцката дума φιλομάθεια (philomatheia). Развива се като абстрактно съществително с наставката -ост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам любознателност
- природна любознателност
- изключителна любознателност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
