любопитен
[lʲuboˈpitɛn]
любопитен значение:
Какво е любопитен? Който изпитва силен интерес към нещо, иска да узнае, да разбере нещо; любознателен.
1. (характеристика на човек) Който изпитва силен интерес към нещо, иска да узнае, да разбере нещо; любознателен.
2. (негативно) Който проявява нездрав интерес към чужди работи; който се бърка където не му е работа.
3. (преносно) Който буди интерес; интересен, занимателен, странен.
- Ударение
- любопѝтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- лю-бо-пи-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- любопитни
Примери за използване на любопитен
(характеристика на човек)
- Детето беше изключително любопитно и задаваше стотици въпроси.
(негативно)
- Любопитна съседка надничаше зад пердето.
(преносно)
- Това е един твърде любопитен факт от биографията му.
Синоними на любопитен
Антоними на любопитен
Как се пише любопитен
Грешни изписвания: любопитан, любупитен, любопйтен
Прилагателните имена от мъжки род, завършващи на -ен, се пишат с е. Проверка: във формите за женски/среден род и множествено число гласната изпада (любопитен -> любопитна).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:любо- + питам
Сложна дума, образувана от съединителна гласна -о- и основите на *любя* (обичам) и *питам*. Калка по модела на гръцки или други езици (срв. любознателен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- любопитен поглед
- любопитен случай
- любопитна подробност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
