любороден
[ʎʊboˈrɔdɛn]
любороден значение:
Какво е любороден? Който обича своя народ, родина и произход; патриотичен.
1. (книжовен/архаизиран) Който обича своя народ, родина и произход; патриотичен.
- Ударение
- люборо̀ден
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- лю-бо-ро-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- любородни
Примери за използване на любороден
(книжовен/архаизиран)
- Неговото любородно дело остава в паметта на поколенията.
- С любородни чувства той описа красотата на родния край.
Синоними на любороден
Антоними на любороден
Как се пише любороден
Грешни изписвания: любуроден, люборуден
Съединителната гласна при сложни думи в българския език обикновено е о или е. В случая е 'о' (люб-о-роден).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:любя + род
Сложна дума, образувана от корените на глагола 'любя' (обичам) и съществителното 'род' (народ, произход). Характерна за възрожденската литература.
Употреба
Чести словосъчетания:
- любородни чувства
- любородна дейност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
