люляче
[lʲuˈlʲat͡ʃɛ]
- Ударение
- люля̀че
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лю-ля-че
- Род
- среден
- Мн. число
- люлячета
Как се пише люляче
Грешни изписвания: луляче, люлаче
Пише се с ю и я. Образувано от корена люляк + умалителната наставка -че, при което к преминава в ч (палатализация).
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:leylak
Умалителна форма на 'люляк'. Думата навлиза в българския език през турското 'leylak', което от своя страна произлиза от персийското 'lilâk' (синкав).
Употреба
Чести словосъчетания:
- цъфнало люляче
- бяло люляче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
