лютика
[ljuˈtikɐ]
лютика значение:
Какво е лютика? Традиционно българско ястие (разпространено в Северна България), приготвено от счукани печени чушки, домати, лук, чесън, магданоз и олио, понякога със сирене. Обикновено е пикантно.
1. (кулинария) Традиционно българско ястие (разпространено в Северна България), приготвено от счукани печени чушки, домати, лук, чесън, магданоз и олио, понякога със сирене. Обикновено е пикантно.
2. (ботаника) Тревисто растение от род Ranunculus с обикновено жълти цветове, често отровно за добитъка.
- Ударение
- люти'ка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лю-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- лютики
Примери за използване на лютика
(кулинария)
- Баба приготви вкусна лютика с печени чушки и сирене за вечеря.
- В този край лютиката се яде студена, като салата или разядка.
(ботаника)
- По влажните ливади цъфтеше жълта лютика.
- Обикновената лютика съдържа токсични вещества, които дразнят кожата.
Синоними на лютика
Как се пише лютика
Грешни изписвания: лютичка, лютйка
Пише се с ю и и. Думата е производна от 'лют'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лют
Произлиза от прилагателното 'лют' (поради вкуса на ястието или отровния сок на растението) + умалителна/субстантивираща наставка '-ика'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- северняшка лютика
- пълзяща лютика (растение)
Фразеологизми:
- лютика чушка (нарицателно за лют човек - рядко)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
