лютя
[ʎuˈtʲɤ]
лютя значение:
Какво е лютя? Предизвиквам усещане за парене, щипане или лютивина (на вкус или обоняние).
1. (сетивно възприятие) Предизвиквам усещане за парене, щипане или лютивина (на вкус или обоняние).
2. (медицина/усещане) Предизвиквам болка или раздразнение върху рана или лигавица.
- Ударение
- лютя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- лю-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на лютя
(сетивно възприятие)
- Тази чушка люти много силно.
- Димът от огъня люти на очите.
(медицина/усещане)
- Спиртът люти, когато се намаже върху отворена рана.
Как се пише лютя
Грешни изписвания: лутя
Пише се с ю след мек съгласен л. Ударението пада на последната сричка в инфинитивната форма.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лютъ
Произлиза от праславянската форма *ljutъ, означаваща 'жесток', 'свиреп', 'силен' (за вкус).
Употреба
Чести словосъчетания:
- люти на очите
- люти на езика
Фразеологизми:
- истината люти
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
