лютня
[ˈʎutnʲa]
лютня значение:
Какво е лютня? Старинен струнен щипков музикален инструмент с крушовиден корпус и извита назад шийка, широко разпространен в Европа през Ренесанса и Барока.
1. (музика) Старинен струнен щипков музикален инструмент с крушовиден корпус и извита назад шийка, широко разпространен в Европа през Ренесанса и Барока.
- Ударение
- лю̀тня
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лют-ня
- Род
- женски
- Мн. число
- лютни
Примери за използване на лютня
(музика)
- На картината е изобразен трубадур, свирещ на лютня.
- Звукът на лютнята е мек, тих и подходящ за камерен акомпанимент.
Как се пише лютня
Грешни изписвания: лутня, лютна
Думата завършва на -я, което в множествено число преминава в -и (лютни).
Етимология
Произход:Арабски
Оригинална дума:al-ʿūd
Произлиза от арабското 'al-ʿūd' (дървото, уд), преминало в провансалски 'laut', френски 'luth', немски 'Laute' и руски 'лютня'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ренесансова лютня
- свиря на лютня
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
