магнит
[mɐgˈnit]
магнит значение:
Какво е магнит? Тяло, притежаващо собствено магнитно поле и способност да привлича железни предмети.
1. (физика) Тяло, притежаващо собствено магнитно поле и способност да привлича железни предмети.
2. (преносно) Личност или обект, който силно привлича вниманието или интереса на околните.
- Ударение
- магни́т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- маг-нит
- Род
- мъжки
- Мн. число
- магнити
Примери за използване на магнит
(физика)
- Използвахме магнит, за да съберем разпилените пирони.
(преносно)
- Този град е истински магнит за туристите.
Синоними на магнит
Антоними на магнит
Как се пише магнит
Грешни изписвания: магнет, мъгнит, магнйт
Пише се с и в последната сричка, за разлика от някои производни думи като магнетичен или магнезий.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:magnētēs lithos
От старогръцки 'magnētēs lithos' (камък от Магнезия - област в Тесалия или Мала Азия, богата на магнитна руда).
Употреба
Чести словосъчетания:
- постоянен магнит
- електромагнит
- като с магнит
Фразеологизми:
- привличам като магнит
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
