Dumite-BG – онлайн речник за българския език

магнитен

[mɐgˈnitɛn]

магнитен значение:

Какво е магнитен? Който се отнася до магнит или притежава свойствата на магнит; който е свързан с физическото явление магнетизъм.

1. (физика) Който се отнася до магнит или притежава свойствата на магнит; който е свързан с физическото явление магнетизъм.
2. (преносно) Който привлича силно, неустоим, омагьосващ (за поглед, влияние и др.).
Ударение
магнѝтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
маг-ни-тен
Род
мъжки
Мн. число
магнитни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на магнитен

(физика)
  • Земното магнитно поле предпазва планетата от слънчевата радиация.
  • Използвахме магнитен компас за ориентация.
(преносно)
  • Тя имаше магнитен поглед, който приковаваше вниманието на всички.
  • Магнитното въздействие на оратора завладя публиката.

Антоними на магнитен

Как се пише магнитен

Грешни изписвания: магнитем, мъгнитен, магнйтен
При образуване на формите за ж.р., ср.р. и мн.ч., гласната е изпада (магнитна, магнитно, магнитни) – това е т.нар. непостоянно ъ/е.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:magnētis
От старогръцки 'Μαγνῆτις λίθος' (камък от Магнезия). Заета в българския език чрез руски или западноевропейски езици. Коренът се отнася до свойствата на привличане на желязо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • магнитно поле
  • магнитна буря
  • магнитен резонанс
  • магнитна индукция
  • магнитен носител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.