Dumite-BG – онлайн речник за българския език

майсторица

[mɐjstʊˈrit͡sɐ]

майсторица значение:

Какво е майсторица? Жена, която владее отлично някакъв занаят или професия; квалифицирана занаятчийка.

1. (професии/занаяти) Жена, която владее отлично някакъв занаят или професия; квалифицирана занаятчийка.
2. (преносно) Жена, която умее да прави нещо много добре.
Ударение
майстори'ца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
май-сто-ри-ца
Род
женски
Мн. число
майсторици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на майсторица

(професии/занаяти)
  • Тя е призната майсторица на тъкането на килими.
  • В селото имаше една майсторица на погачи.
(преносно)
  • Голяма е майсторица да завързва интриги.

Синоними на майсторица

Антоними на майсторица

Как се пише майсторица

Грешни изписвания: маисторица, мъйсторица, майстурица, майсторйца
Пише се с й след гласната 'а'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:майстор
Женски род на съществителното 'майстор', образувано с наставката '-ица'. Коренът 'майстор' идва през гръцки (mástoras) от латински (magister).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изкусна майсторица
  • голяма майсторица

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.