мана
[mɐˈna]
- Ударение
- мана̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ма-на
- Род
- женски
- Мн. число
- мани
Как се пише мана
Грешни изписвания: манна, мъна
Думата се пише с едно н – мана, когато означава болест по растенията. Когато се използва в библейския смисъл или във фразеологизма „манна небесна“, често се среща и дублетната форма манна (под влияние на църковнославянски и гръцки), но в съвременния книжовен език основната форма е мана.
Етимология
Произход:Различен
Оригинална дума:manna / mana
Думата е омоним с два различни произхода. 1. (Болест) От старобългарски *mana (измама, магия, мъгла). 2. (Библейска) От иврит 'man' (дар, какво е това?) през гръцки 'manna'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- картофена мана
- лозова мана
- манна небесна
Фразеологизми:
- Чакам като манна небесна
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
