манарче
[mɐˈnart͡ʃɛ]
манарче значение:
Какво е манарче? Малка брадвичка; сечиво за цепене или сечене с малък размер, често използвана с една ръка.
1. (бит) Малка брадвичка; сечиво за цепене или сечене с малък размер, често използвана с една ръка.
- Ударение
- мана̀рче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ма-нар-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- манарчета
Примери за използване на манарче
(бит)
- Дядото извади острото манарче и нацепи подпалки за камината.
Как се пише манарче
Грешни изписвания: мънарче, манърче
Пише се с 'а' в корена. Суфиксът е -че за образуване на умалителни съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Гръцки / Турски
Оригинална дума:manaria / manara
Умалителна форма на 'манара' (брадва). Коренът вероятно прониква през гръцки (manaria - голяма брадва) или е звукоподражателен. Думата е характерна за определени диалекти и народния бит.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
