Dumite-BG – онлайн речник за българския език

маниаче

[maniˈat͡ʃɛ]

маниаче значение:

Какво е маниаче? Обръщение или название за човек (обикновено млад мъж), който се възприема като 'готин', модерен или силно увлечен по нещо.

1. (Разговорно / Жаргон) Обръщение или название за човек (обикновено млад мъж), който се възприема като 'готин', модерен или силно увлечен по нещо.
2. (Пряко (Умалително)) Малък маниак; дете или човек с подчертана страст към нещо (често с лека ирония или симпатия).
Ударение
маниа̀че
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ма-ни-а-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
маниачета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на маниаче

(Разговорно / Жаргон)
  • Ей, маниаче, ела да видиш това!
  • Това момче е голямо маниаче на тема компютри.
(Пряко (Умалително))
  • Синът ми е станал истинско футболно маниаче.

Синоними на маниаче

Как се пише маниаче

Грешни изписвания: маняче, мъниаче, манйаче, маниъче
Основната дума е маниакиа), което се запазва и в умалителната форма, въпреки че в разговорната реч често се изговаря слято като 'я'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:маниак
Умалителна форма на съществителното 'маниак', образувана с наставката '-че'. Често използвана в жаргона на 90-те години.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • компютърно маниаче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.