Dumite-BG – онлайн речник за българския език

маниачество

[maniaˈtʃɛstvo]

маниачество значение:

Какво е маниачество? Силна, болезнена или прекалена пристрастеност към нещо; поведение, характерно за маниак.

1. (пряко/разговорно) Силна, болезнена или прекалена пристрастеност към нещо; поведение, характерно за маниак.
Ударение
маниа̀чество
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ма-ни-а-че-ство
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
маниачества
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на маниачество

(пряко/разговорно)
  • Неговото влечение към чистотата граничеше с маниачество.
  • Колекционирането на стари монети се превърна в истинско маниачество за него.

Синоними на маниачество

Антоними на маниачество

Как се пише маниачество

Грешни изписвания: манячество, мъниачество, манйачество, маниъчество, маниачеству
Думата се пише с иа, следвайки корена мания/маниак. Произнасянето с 'я' е правоговорна грешка или редукция.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:mania
От гръцката дума 'mania' (лудост, възторг) през съществителното 'маниак', с добавена българска наставка '-чество' за образуване на абстрактни съществителни.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.