Dumite-BG – онлайн речник за българския език

манкиране

[mɐnˈkiranɛ]

манкиране значение:

Какво е манкиране? Умишлено отсъствие от работа или училище; бягство от задължения.

1. (разговорно) Умишлено отсъствие от работа или училище; бягство от задължения.
2. (разговорно) Небрежно или лошо изпълнение на възложена работа.
Ударение
манкѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ман-ки-ра-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
манкирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на манкиране

(разговорно)
  • Системното манкиране доведе до неговото уволнение.
  • Това не е болест, а чисто манкиране от часовете по математика.
(разговорно)
  • Няма да търпя повече манкиране, искам резултати.

Антоними на манкиране

Как се пише манкиране

Грешни изписвания: манкйране, мънкиране, манкиръне
Думата се пише с и, следвайки наставката -ира за чужди глаголи.

Етимология

Произход:Италиански/Френски
Оригинална дума:mancare / manquer
От италиански 'mancare' или френски 'manquer' (липсвам, отсъствам, греша), произлизащо от латински 'mancus' (недъгав, непълен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • манкиране от работа
  • манкиране от задължения

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.