Dumite-BG – онлайн речник за българския език

манкьорче

[mɐnˈkʲɔrt͡ʃe]

манкьорче значение:

Какво е манкьорче? Млад или симпатичен, но несериозен човек, който избягва задълженията си; малък кръшкач.

1. (разговорно) Млад или симпатичен, но несериозен човек, който избягва задълженията си; малък кръшкач.
Ударение
манкьо̀рче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ман-кьор-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
манкьорчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на манкьорче

(разговорно)
  • Това новото стажантче е голямо манкьорче – все е в почивка.
  • Не го гледай, че е усмихнат, скрито манкьорче е.

Синоними на манкьорче

Антоними на манкьорче

Как се пише манкьорче

Грешни изписвания: манкьорчи, мънкьорче, манкьурче
Умалителната наставка е -че.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:manquer
Умалителна форма на 'манкьор' (човек, който отсъства от работа, кръшкач). От френския глагол manquer (липсвам, отсъствам).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.