манна
[ˈmannɐ]
манна значение:
Какво е манна? Според Библията: чудесна храна, която Бог изпращал всяка сутрин на евреите по време на 40-годишното им скитане в пустинята.
1. (религия) Според Библията: чудесна храна, която Бог изпращал всяка сутрин на евреите по време на 40-годишното им скитане в пустинята.
2. (преносно) Неочаквано и изобилно благо; нещо хубаво, получено даром, без усилия.
3. (ботаника) Засъхнал сок от някои видове дървета (напр. мъждрян) или вид лишеи, които се употребяват за храна или лекарство.
- Ударение
- ма̀нна
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ман-на
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (singularia tantum)
Примери за използване на манна
(религия)
- Народът събираше манна рано сутрин, преди слънцето да я стопи.
(преносно)
- Дъждът беше истинска манна за изсъхналите ниви.
- Чака помощта като манна небесна.
(ботаника)
- Сицилианската манна се добива от специален вид ясен.
Как се пише манна
Грешни изписвания: мана, мънна
Думата се изписва с двойно 'н', тъй като е заемка, запазваща особеностите на корена си.
Етимология
Произход:Иврит
Оригинална дума:מן (mān)
Заета чрез гръцки (μάννα) и старобългарски. Произлиза от библейския разказ за храната, пращана от Бог на израилтяните в пустинята.
Употреба
Чести словосъчетания:
- манна небесна
Фразеологизми:
- чакам като манна небесна
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
