мантия
[ˈmantija]
мантия значение:
Какво е мантия? Дълга, широка горна дреха без ръкави, която се закопчава само при шията; носи се обикновено от владетели, висши духовници или съдии като знак за достолепие.
1. (пряко) Дълга, широка горна дреха без ръкави, която се закопчава само при шията; носи се обикновено от владетели, висши духовници или съдии като знак за достолепие.
2. (геология) Геосферата, разположена между земната кора и земното ядро, съставляваща основната част от обема на Земята.
3. (биология) Кожна гънка при мекотелите и раменогите, която обгръща тялото и отделя веществото за изграждане на черупката.
- Ударение
- ма'нтия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ман-ти-я
- Род
- женски
- Мн. число
- мантии
Примери за използване на мантия
(пряко)
- Кралят се появи на церемонията, облечен в тежка кадифена мантия.
- Съдийската мантия е символ на безпристрастност и авторитет.
(геология)
- Магмата често произлиза от топенето на скали в горната мантия.
- Земната мантия се разделя на горна и долна част.
(биология)
- Мантията на охлюва секретира калциев карбонат за черупката му.
Синоними на мантия
Как се пише мантия
Грешни изписвания: мантиа, мънтия, мантйя
Думата завършва на -ия. При образуване на множествено число окончанието се променя на -ии (мантии), а не -й.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:mantion / mantum (латински)
Думата произлиза от старогръцката дума 'mantion' през латинската 'mantum' (покривало, наметало). В българския език навлиза като термин за специфично облекло, а по-късно придобива и преносните си научни значения.
Употреба
Чести словосъчетания:
- царска мантия
- съдийска мантия
- земна мантия
- невидима мантия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
