Dumite-BG – онлайн речник за българския език

манто

[mɐnˈtɔ]

манто значение:

Какво е манто? Дамска връхна дреха, подобна на палто, но обикновено по-лека, по-широка и често без подплата или с тънка такава, носена през пролетта и есента.

1. (облекло) Дамска връхна дреха, подобна на палто, но обикновено по-лека, по-широка и често без подплата или с тънка такава, носена през пролетта и есента.
Ударение
манто̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ман-то
Род
среден
Мн. число
манта
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на манто

(облекло)
  • Тя наметна елегантното си копринено манто и излезе.
  • В гардероба висеше старо вълнено манто.

Синоними на манто

Как се пише манто

Грешни изписвания: манту, мънто
Думата завършва на о (характерно за съществителни от среден род).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:manteau
Директна заемка от френски език, където означава плащ или палто.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • елегантно манто
  • пролетно манто
  • кожено манто

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.