Dumite-BG – онлайн речник за българския език

маргиналче

[marɡiˈnalt͡ʃɛ]

маргиналче значение:

Какво е маргиналче? Умалителна форма на 'маргинал'. Лице, което е отхвърлено от обществото или живее на ръба на социалните норми, използвано често с пренебрежителен или ироничен нюанс.

1. (социология) Умалителна форма на 'маргинал'. Лице, което е отхвърлено от обществото или живее на ръба на социалните норми, използвано често с пренебрежителен или ироничен нюанс.
2. (преносно) Незначителен човек; някой без влияние.
Ударение
маргина̀лче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мар-ги-нал-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
маргиналчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на маргиналче

(социология)
  • В квартала се събираха разни маргиналчета, които вдигаха шум.
(преносно)
  • Той е просто едно политическо маргиналче без реална власт.

Антоними на маргиналче

Как се пише маргиналче

Грешни изписвания: маргеналче, мъргиналче, маргйналче, маргинълче
Думата се образува от 'маргинал' + наставка '-че'. Гласна 'и' в корена се запазва.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:marginalis
Умалителна форма на 'маргинал', заемка чрез западноевропейски езици от латинското 'marginalis' (краен, намиращ се на ръба).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • квартално маргиналче
  • политическо маргиналче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.