маркизче
[mɐrˈkist͡ʃe]
маркизче значение:
Какво е маркизче? Дете или млад мъж с титлата маркиз.
1. (история) Дете или млад мъж с титлата маркиз.
2. (преносно) Разглезен човек, който се държи претенциозно или изисква специално внимание (често иронично).
- Ударение
- маркѝзче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мар-киз-че
- Род
- среден
- Мн. число
- маркизчета
Примери за използване на маркизче
(история)
- Младото маркизче беше представено в кралския двор.
(преносно)
- Виж го нашето маркизче, не иска да яде боб.
Как се пише маркизче
Грешни изписвания: маркисче, мъркизче, маркйзче
Проверка за звучност: думата е маркиз (чува се 'з'), затова пред наставката се запазва буквата 'з', въпреки че се обеззвучава при изговор.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:marquis
Умалителна форма на 'маркиз' (благородническа титла). Произход от старофренски 'marchis' (управител на гранична област - марка).
Употреба
Чести словосъчетания:
- разглезено маркизче
- френско маркизче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
