маркуч
[mɐrˈkut͡ʃ]
маркуч значение:
Какво е маркуч? Гъвкава тръба от гума, пластмаса или плат, използвана за пренасяне на течности или газове, както и за поливане.
1. (техника) Гъвкава тръба от гума, пластмаса или плат, използвана за пренасяне на течности или газове, както и за поливане.
- Ударение
- марку̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мар-куч
- Род
- мъжки
- Мн. число
- маркучи
Примери за използване на маркуч
(техника)
- Пожарникарите разпънаха дълъг маркуч, за да изгасят огъня.
- Полях градината с градинския маркуч.
Синоними на маркуч
Как се пише маркуч
Грешни изписвания: мъркуч
Думата се пише с а в първата сричка: маркуч.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:markuç
Заемка от турски език (*markuç*), вероятно с по-далечен персийски произход (*mar-pich* – змийска извивка).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пожарникарски маркуч
- градински маркуч
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
