Dumite-BG – онлайн речник за българския език

маркуче

[mɐrˈkut͡ʃɛ]

маркуче значение:

Какво е маркуче? Малък по размер или диаметър маркуч; тънка гъвкава тръбичка за пренос на течности или газове.

1. (пряко) Малък по размер или диаметър маркуч; тънка гъвкава тръбичка за пренос на течности или газове.
Ударение
марку̀че
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мар-ку-че
Род
среден
Мн. число
маркучета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на маркуче

(пряко)
  • Лекарят постави тънко маркуче за системата.
  • Маркучето на чистачките на колата се беше откачило.

Синоними на маркуче

Как се пише маркуче

Грешни изписвания: маркучйе, маркучи, мъркуче, маркоче

Думата е умалително съществително от среден род и завършва на -че. В множествено число окончанието е -ета (маркучета).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:markuç
Заемка от турски, произлизаща от персийската дума 'mar-piç' (змиевиден). Формата е умалителна, образувана от 'маркуч' + наставката '-че'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гумено маркуче
  • силиконово маркуче
  • дренажно маркуче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.