меандър
[mɛˈandɐr]
меандър значение:
Какво е меандър? Плавно, ъговидно извиване на речното корито в равнинен участък.
1. (география) Плавно, ъговидно извиване на речното корито в равнинен участък.
2. (изкуство) Ораментален мотив от начупена под прав ъгъл линия, образуваща повтарящ се геометричен сплит; характерен за античното изкуство.
- Ударение
- меа̀ндър
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ме-ан-дър
- Род
- мъжки
- Мн. число
- меандри
Примери за използване на меандър
(география)
- Река Янтра образува живописни меандри около Търново.
- Водата течеше бавно през широките меандри на равнината.
(изкуство)
- Върху гръцката ваза беше изрисуван красив меандър.
- Пода на римската вила беше украсен с мозайка тип меандър.
Антоними на меандър
Как се пише меандър
Грешни изписвания: миандър, меандар, меъндър
Думата се изписва с 'е' в първата сричка (от гр. meander) и завършва на 'ър'.
Етимология
Произход:Старогръцки
Оригинална дума:Μαίανδρος (Maiandros)
Названието идва от името на силно извиващата се река Меандър (днес Голям Мендерес) в Мала Азия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- речен меандър
- двоен меандър
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
