медник
[ˈmɛdnik]
медник значение:
Какво е медник? Занаятчия, който изработва, поправя или калайдисва съдове и предмети от мед.
1. (Занаяти) Занаятчия, който изработва, поправя или калайдисва съдове и предмети от мед.
2. (Бит) Голям меден съд за вода (котле, менче); бакър.
- Ударение
- ме́дник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мед-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- медници
Примери за използване на медник
(Занаяти)
- Старият медник изчукваше джезвето с малко чукче.
- Улицата на медниците в етнографския комплекс е пълна с туристи.
(Бит)
- Тя напълни медника от чешмата и го понесе към къщи.
Как се пише медник
Грешни изписвания: метник, меднйк
Проверка на звучната съгласна д се прави чрез формата за множествено число: медници.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣдь
Образувана от корена 'мед' (химичния елемент/метал) и наставката за професия или уред '-ник'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
