менада
[mɛˈnadɐ]
менада значение:
Какво е менада? В древногръцката митология: жрица или последователка на бог Дионис, която изпада в религиозен екстаз и буйство по време на вакхическите празници.
1. (митология) В древногръцката митология: жрица или последователка на бог Дионис, която изпада в религиозен екстаз и буйство по време на вакхическите празници.
2. (преносно) Жест за буйна, необуздана жена, обхваната от ярост или силна възбуда.
- Ударение
- мена̀да
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ме-на-да
- Род
- женски
- Мн. число
- менади
Примери за използване на менада
(митология)
- Върху античната ваза са изобразени танцуващи менади.
(преносно)
- Тя връхлетя в стаята като същинска менада.
Как се пише менада
Грешни изписвания: минада, менъда
Пише се с 'е' в първата сричка, съгласно оригиналното гръцко произношение и транслитерация.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:Mainas (Μαινάς)
От старогръцки 'mainas' (беснееща, луда), свързано с 'mania' (лудост). В древногръцката митология менадите са спътнички на бог Дионис.
Употреба
Чести словосъчетания:
- танцуваща менада
- разярена менада
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
