Dumite-BG – онлайн речник за българския език

менче

[ˈmɛnt͡ʃɛ]

менче значение:

Какво е менче? Малък метален съд (биологично меден или калайдисан) с дръжка отгоре, използван в миналото за носене на вода или за поливане.

1. (Бит) Малък метален съд (биологично меден или калайдисан) с дръжка отгоре, използван в миналото за носене на вода или за поливане.
2. (Етнография) Обреден съд, използван в сватбени ритуали и народни обичаи (напр. 'ритане на менче').
Ударение
мѐнче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мен-че
Род
среден
Мн. число
менчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на менче

(Бит)
  • Момата напълни менчетата от чешмата.
  • Старата баба поливаше здравеца с малко медно менче.
(Етнография)
  • Булката ритна менчето с вода, за да се види какъв ще е първият наследник.
  • Пред младоженците вървеше момче с менче светена вода.

Синоними на менче

Как се пише менче

Грешни изписвания: минче
Думата се пише с е в корена.

Етимология

Произход:Турски/Гръцки
Оригинална дума:mengi / mensa
Умалителна форма, свързана със старата мярка за течности 'менци'. Произходът се свързва с турското 'mengi' или латинското 'mensa' (мярка), навлязло през гръцки език като съд за измерване или пренасяне на вода.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • медно менче
  • писано менче
Фразеологизми:
  • ритам менчето

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.