местенце
[mɛsˈtɛnt͡sɛ]
местенце значение:
Какво е местенце? Малко по площ място.
1. (Пряко) Малко по площ място.
2. (Преносно) Уютно, приятно или скъпо на сърцето място; кътче.
- Ударение
- местѐнце
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мес-тен-це
- Род
- среден
- Мн. число
- местенца
Примери за използване на местенце
(Пряко)
- Намерихме едно свободно местенце на плажа.
- Няма нито едно празно местенце в тетрадката.
(Преносно)
- Те си имат свое любимо местенце в парка.
- Това село е райско местенце.
Как се пише местенце
Грешни изписвания: мястенце
Прилага се правилото за променливото Я. В умалителната форма ударението не пада върху коренната гласна или след нея следва мека сричка (в случая 'е'), затова място става местенце.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:място
Умалителна форма на думата 'място', образувана с наставката '-енце'. Настъпва фонетична промяна (преглас) на коренната гласна.
Употреба
Чести словосъчетания:
- райско местенце
- любимо местенце
- тихо местенце
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
