местоименен
[mɛsto.iˈmɛnɛn]
местоименен значение:
Какво е местоименен? Който се отнася до местоимение, има характеристиките на местоимение или е съставен от местоимения.
1. (Лингвистика) Който се отнася до местоимение, има характеристиките на местоимение или е съставен от местоимения.
- Ударение
- местоимѐнен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- мес-то-и-ме-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- местоименни
Примери за използване на местоименен
(Лингвистика)
- В изречението има натрупване на местоименни клитики.
- Думата има местоименен произход.
Синоними на местоименен
Как се пише местоименен
Грешни изписвания: местоименн, местоимениев, местуименен, местойменен
Думата се пише с двойно н само в формите за женски и среден род, както и в множествено число, когато наставката -ен се среща с окончание, започващо с гласна, и се проявява изпадане на е (напр. местоименна). В основната форма за мъжки род се пише с едно н.
Етимология
Произход:Български (калка от латински)
Оригинална дума:pronomen
Произлиза от съществителното 'местоимение', което е калка (буквален превод) на латинския граматически термин 'pronomen' (pro - вместо, nomen - име), вероятно чрез гръцкото 'antonymia'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- местоименна клитика
- местоименна система
- местоименен корен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
