Dumite-BG – онлайн речник за българския език

местоназначение

[mɛstonɐznɐˈtʃɛniɛ]

местоназначение значение:

Какво е местоназначение? Мястото, към което някой пътува или нещо е изпратено; крайна цел на движение.

1. (Логистика / Транспорт) Мястото, към което някой пътува или нещо е изпратено; крайна цел на движение.
2. (Администрация (остаряло)) Място, където някой е назначен на служба.
Ударение
местоназначе'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мес-то-наз-на-че-ни-е
Род
среден
Мн. число
местоназначения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на местоназначение

(Логистика / Транспорт)
  • Влакът пристигна в местоназначението си със закъснение.
  • Пратката не е достигнала своето местоназначение.
(Администрация (остаряло))
  • Офицерът получи заповед за новото си местоназначение.

Синоними на местоназначение

Антоними на местоназначение

Как се пише местоназначение

Грешни изписвания: мястоназначение, местонасначение, местуназначение, местонъзначение, местоназнъчение, местоназначенйе

В сложни думи коренът място преминава в место- (променливо Я).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:място + назначение
Сложна дума, образувана от 'място' и 'назначение', вероятно калка от руски или западноевропейски езици (destination).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • крайно местоназначение
  • пристигам по местоназначение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.