Dumite-BG – онлайн речник за българския език

метафора

[mɛˈtaforɐ]

метафора значение:

Какво е метафора? Троп, при който черти на един предмет или явление се пренасят върху друг въз основа на прилика, скрит сравнителен елемент или аналогия.

1. (литературознание) Троп, при който черти на един предмет или явление се пренасят върху друг въз основа на прилика, скрит сравнителен елемент или аналогия.
2. (преносно) Образен израз, използван за по-силно емоционално въздействие в речта.
Ударение
мета̀фора
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ме-та-фо-ра
Род
женски
Мн. число
метафори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на метафора

(литературознание)
  • В стихотворението 'златна есен' е типична метафора.
  • Поетът си служи с разгърнати метафори, за да внуши усещане за самота.
(преносно)
  • Не го приемай буквално, това беше просто метафора за ситуацията ни.

Антоними на метафора

Как се пише метафора

Грешни изписвания: метофора, метафuра, метъфора, метавора, метафура
Думата се пише с а във втората сричка и о в третата: метафора.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:μεταφορά (metaphorá)
Заета чрез латински или западноевропейски езици. От старогръцката дума μεταφορά, означаваща 'пренасяне', от μετά (през, отвъд) + φέρω (нося). Първоначално терминът се е използвал в реториката за преносно значение на дума.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разгърната метафора
  • жива метафора
  • използвам метафора
  • говоря в метафори

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.