ми
[mi]
ми значение:
Какво е ми? Ми е лично местоимение, използвано за обозначаване на говорещия или на лицето, което говори. Използва се за обозначаване на себе си или на своето мнение, мисъл или действие. В музиката ми е третият тон на музикалната гама.
1. Ми е лично местоимение, използвано за обозначаване на говорещия или на лицето, което говори. Използва се за обозначаване на себе си или на своето мнение, мисъл или действие. В музиката ми е третият тон на музикалната гама.
- Ударение
- мѝ
- Част на речта
- кратка форма на местоимение, съществително име
- Сричкоделение
- ми
- Род
- няма
- Мн. число
- няма
Как се пише ми
Пише се с малка буква, освен в началото на изречението. Като енклитика никога не носи ударение, освен при логическо противопоставяне или в края на изречението при определени интонационни контури.
Етимология
Произход:Индоевропейски
Оригинална дума:*moi
1. За местоимението: от праиндоевропейското *moi (дателен падеж на *ego). Старобългарски: ми. 2. За нотата: от първата сричка на третия стих на химна на св. Йоан Кръстител - 'Mira gestorum'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дай ми
- кажи ми
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
