миниатюра
[minijɐˈtʲurɐ]
миниатюра значение:
Какво е миниатюра? Живописно изображение с малки размери и фина изработка, често срещано в старинни ръкописи или върху медальони.
1. (изкуство) Живописно изображение с малки размери и фина изработка, често срещано в старинни ръкописи или върху медальони.
2. (литература/музика) Малко по обем художествено произведение (разказ, есе, музикална пиеса) с изящна форма.
3. (преносно) Нещо, което е умален модел на по-голям обект.
- Ударение
- миниатю'ра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ми-ни-а-тю-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- миниатюри
Примери за използване на миниатюра
(изкуство)
- Музеят съхранява ценна колекция от средновековни миниатюри.
(литература/музика)
- Писателят е известен със своите лирични миниатюри.
(преносно)
- Този парк е истинска миниатюра на дивата природа.
Как се пише миниатюра
Грешни изписвания: минеатюра, миниятура, мйниатюра, минйатюра, миниътюра
Думата се изписва с две и-та и завършва на -юра.
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:miniatura
От италиански, произлизащо от латинското 'minium' (миниум, червена боя), с която са се рисували заглавните букви в старите ръкописи.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изящна миниатюра
- портретна миниатюра
- в миниатюра
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
