министър
[miˈnistɐr]
министър значение:
Какво е министър? Член на правителството (изпълнителната власт), който ръководи отделно министерство или ведомство.
1. (политика) Член на правителството (изпълнителната власт), който ръководи отделно министерство или ведомство.
2. (дипломация) Дипломатически представител с ранг, по-нисък от посланик (пълномощен министър).
- Ударение
- минѝстър
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ми-ни-стър
- Род
- мъжки
- Мн. число
- министри
Примери за използване на министър
(политика)
- Министърът на финансите представи новия бюджет пред парламента.
- На срещата присъстваха премиерът и няколко ключови министри.
(дипломация)
- Той беше назначен за пълномощен министър в посолството ни в Лондон.
Синоними на министър
Как се пише министър
Грешни изписвания: министар, менистър, мйнистър, минйстър
Думата съдържа непостоянно ъ, което изпада при образуване на множествено число (министър -> министри). Пише се с две и.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:minister
От латински 'minister' (слуга, помощник), което е производно на 'minor' (по-малък). В съвременния политически смисъл думата е навлязла през френски (ministre).
Употреба
Чести словосъчетания:
- министър-председател
- служебен министър
- кабинет на министъра
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
